Сейчас бы
я воспела
не первую любовь,
бесплотную и белую,
апрельскую, прохладную —
сегодня бы воспела
другую — беспощадную,
отчаянную, запоздалую.
Ей места не было отпущено —
ей рваться напролом, ей надо рушить,
ей оскорблять и быть ей оскорблённою.
Не устлана тропа травой зелёною —
идёт сквозь грязь,
по кремню острому
идёт —
ведь время мчится так неумолимо,
ждёт впереди неотвратимая разлука.
Объятая невысказанной мукой,
идёт —
и след её кровавый светится...
Не первую я воспою,
не первую...
...................................
ЗАКЪСНЯЛАТА
Станка Пенчева
Сега
аз бих възпяла
не първата любов,
безплътната и бялата,
априлската, прохладната —
сега аз бих възпяла оная, безпощадната,
отчаяната, закъснялата.
За нея няма място пазено —
тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява и да бъде оскърбявана.
Не стъпва тя по папрат и тинтява —
върви през кал,
през остри кремъци
върви —
защото страшно бърза времето,
защото идва най-голямата раздяла...
От тъмен огън разлюляна цялата,
върви —
и дирята и свети кървава...
Не първата възпявам аз,
не първата..
---------------------------------------
Фото:Владимир Станев