Пахло в воздухе сиренью -
Помню это, как сейчас.
Ночь ложилась - легкой тенью,
Окружая тайной нас…
Мы с тобой сидели рядом:
По-над кручей, над рекой.
И светился, ясным взглядом,
В небе месяц молодой!
И глаза твои – блестели…
В них горел - огонь любви!
Выводили свои трели,
В ближней роще – соловьи…
Пронеслись, промчались годы…
Мы не молоды с тобой.
И сейчас, «уже не модно»,
Целоваться - над рекой…
Но, как прежде, в роще ближней,
Поют - «наши соловьи»…
И в глазах твоих, я – вижу:
Тот огонь, большой любви!
Превела на Български: Юлияна Великова
УХАЕ ВЪЗДУХЪТ НА ЛЮЛЯК
Ухае въздухът на люляк –
помня го, като сега.
Нощта поляга - лека сянка,
тайнствено кръжи край нас.
Със теб един до друг седим
на стръмнината над реката.
И светеше със ясен поглед,
месечината в небето.
И очите ти - блестяха…
Гореше в тях любовен огън.
И разпръскваха си трелите
в близката гора славеите.
Отиват си, летят годините
и ние с теб не сме веч млади.
И сега „ не са на мода“,
целувчиците над реката…
Но както по преди, в гората,
пеят славеите наши….
И в очите ти аз виждам
тоз огън на любов голяма!