ОТЛЕТЯХА ДНИТЕ МИ ЩАСТЛИВИ
О, Господи, светът ми се разпада,
изчезват близките един след друг.
Едни отиват в рая, други в ада,
и все по малък брой остават тук.
Родители, роднини, вуйни, лели...
отдавна вече са на оня свят.
Косите ми са вече побелели,
пенсионер е малкият ми брат.
Какво очаквам още да се случи,
щом имам язва, кръвно, диабет...
Поредна лоша вест ли да получа,
или пък вече иде моят ред?
Отчаянието е голямо.
Отлетяха дните ми щастливи.
Една утеха ми остава само -
деца и внуци. Те да са ми живи.