ЗА ПУШКИН
Какво днес може да се пише,
за Пушкин - руският поет?
Това, че имал дарба свише,
че бил е той признат навред.
Че геният му е сияел,
из цяла необятна Рус,
със своят стих задоволявал
и най взискателният вкус.
На глед бил мургав, остролик,
с очи изпълнени със пламък.
Врагът си сринал би за миг
със злъчните си епиграми.
Към люде подли и неверни,
не бил ни кротък, ни смирен
и към постъпките им скверни,
бил той язвителен и смел.
Лицемерието и фалша
на префинения франт
и живота на мужика,
рисувал с лекота, с талант.
Стихът му - пълен с жизнелюбие,
победно шествал над света,
на угнетени давал сила,
а и на музите в нощта.
И днес, унесена в захлас,
чета и мисля за поета:
„Все тъй ли щедрият Пегас,
със него би летял навеки,
по дълго, ако би живял!?
И колко бихме ний спечелили
от туй вълшебно вдъхновение,
с което Господ, без съмнение
така го бе възнаградил!..."
О, дори да отлетят,
не двеста, повече години,
безброй поети да творят,
навред под небесата сини
и стиховете им да шестват
из клубове и пълни зали,
едва ли пак ще се повтори
талантът Пушкинов, едва ли!