Анна Ахматова (23.06.1889 – 05.03.1966)
Приморский сонет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
КРАЙМОРСКИ СОНЕТ
Тук всичко ще ме надживей -
и къщичките на скорците,
и този въздух от липите,
извършил полет над море.
Гласът на вечността зове,
недостижимият, далечен,
и над цъфтящите череши
сияйната луна светлей.
И струва ти се не е труден
белеещият изумруден
път горски не към този свят...
Там сред стволове просветлели
прилича всичко на алеи
край царскоселски бряг.
16-17 июня 1958. Комарово
Превод: Мария Шандуркова, 21.06.2016 г.
-------------------------------------
Тук всИчко ще ме надживЕй -
и кЪщичките на скорцИте,
и тОзи вЪздух от липИте
извЪршил пОлет над морЕ.
ГласЪт на вечносттА зовЕ,
недостижИмият, далЕчен,
и над цъфтЯщите черЕши
сиЯйната лунА светлЕй.
И стрУва ти се не Е трУден
белЕещият изумрУден
път гОрски нЕ към тОзи свЯт...
Там сред стволОве просветлЕли
прилИча всИчко на алЕи
край царскосЕлски брЯг.
------------------------------
ПРИМОРСКИЙ СОНЕТ
Здесь все меня переживет,
Все, даже ветхие скворешни
И этот воздух, воздух вешний,
Морской свершивший перелет.
И голос вечности зовет
С неодолимостью нездешней,
И над цветущею черешней
Сиянье легкий месяц льет.
И кажется такой нетрудной,
Белея в чаще изумрудной,
Дорога не скажу куда.....
Там средь стволов еще светлее,
И все похоже на аллею
У Царскосельского пруда.
16-17 июня, 1958., Комарово