Лепне тишината,
лепне летен зной.
Сред брезовите клонки
вятърът приседнал,
под прожектор лунен
звездите
нощен валс танцуват,
а в прегорелите треви
щурците
едва-едва просвирват.
Внезапно
повей плах бавно ме обгръща –
приятни тръпки…
усещане за теб…
Очи отварям –
през прозореца
лавандулов аромат
на пръсти влиза…