Лишь в час ночной погаснет луч заката,
Я высказать могу то, чем полна душа,
И строки чувств, как мощное стаккато,
Бегут стремительно из под моего пера.
Но утро уж спешит и чувства угасают
Для них чужды луч солнца и рассвет,
Лишь луч луны их снова воскрешает
И голос в прошлое по-прежнему зовёт.
Как детская рука легко и шаловливо
Взъерошит прядь упрямую волос
Так память дней, ушедших торопливо,
Спешит наполнить образ твой.
И яркий свет, в очах твоих горящий,
Все эти дни мне сердце согревал,
И нежный лик, из прошлого манящий,
Мне постоянно о тебе напоминал.
И САМО В НОЩЕН ЧАС СЛЕД ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ...
Превод: Радко Стоянов
И само в нощен час, след залез слънце,
да кажа мога що е в моята душа,
и чувствата ми мощно са стакато,
стремително летят под моето перо.
Но идва утро, чувствата угасват,
за тях са чужди слънце и разсвет.
Тях само лунен лъч ги възкресява,
гласът на миналото още ги зове.
Тъй както детската ръка игриво
къдрици роши в буйните коси,
така и паметта ми настойчиво
рисува бързо образа ти мил.
И ярък лъч в очите ги горящи
със тези дни в сърцето ми трепти.
Ликът ти нежен, приказен и мамещ
напомня ми за тебе всеки миг.