„РОМАН”
Григорий Михайлович Поженян (1922-2005 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РОМАН
– Какво мълвите?
– Имам аз роман...
– Роман?!
– Какво...
– Роман на гръм подобен?!
– А може би с летище той е сроден
и там към враг излитат за таран.
А може би по пладне към пожар
сред борова гора, звънтяща в зноя?
Не знае никой този дъх какво е.
Кълбо неземно, на ефира дар,
то леко, плавно рее се над тия
гърмежи, облаци, камбанарии,
над завист, суета и сал нечист,
пронизано от тягостната вис...
Да, имам с моята жена роман.
Изглеждат все по-тайнствени вратите
и все по-смешни, дребнички бедите,
че диша някъде до мен щом знам.
Ударения
РОМАН
– Какво́ мълви́те?
– И́мам аз рома́н...
– Рома́н?!
– Какво́...
– Рома́н на гръ́м подо́бен?!
– А мо́же би с лети́ште той е сро́ден
и та́м към вра́г изли́тат за тара́н.
А мо́же би по пла́дне към пожа́р
сред бо́рова гора́, звънтя́шта в зно́я?
Не зна́е ни́кой то́зи дъх какво́ е.
Кълбо́ незе́мно, на ефи́ра да́р,
то ле́ко, пла́вно ре́е се над ти́я
гърме́жи, о́блаци, камбанари́и,
над за́вист, суета́ и са́л нечи́ст,
прони́зано от тя́гостната ви́с...
Да, и́мам с мо́ята жена́ рома́н.
Изгле́ждат все по-та́йнствени врати́те
и все по-сме́шни, дре́бнички беди́те,
че ди́ша ня́къде до ме́н штом зна́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Поженян
РОМАН
– Что вы сказали?
– У меня роман...
– Роман?!
– А что ж...
– Роман, подобный грому?!
– А может, он сродни аэродрому,
с которого уходят на таран.
А может, в полдень вспыхнувший пожар
в бору, звенящем от сухого зноя?
Никто не знает, что это такое.
Но неземной плывёт воздушный шар,
плывёт легко и плавно над паромом,
над колокольней, облаком и громом,
над завистью, неверием, тщетой,
пронизанный щемящей высотой...
Да, у меня роман с моей женой.
И кажутся таинственнее двери,
смешнее и нелепее потери,
когда её дыханье за спиной.
---------------
Руският поет, писател и сценарист Григори Поженян (Григорий Михайлович Поженян) е роден на 20 септември 1922 г. в Харков. Участва във Великата отечествена война в разузнавателно-диверсионни отряди от първия до последния й ден; няколко пъти е раняван тежко. През 1943 г. е военен журналист във в. „Боевая вахта” и кореспондент на в. „Красный Черноморец”. Носител е на много ордени и медали. През 1952 г. завършва литературния институт „Максим Горки”. Близо 7 години обикаля света като моряк, след което се отдава на литературна дейност. Автор е на стихосбирките „Ветер с моря” (1955 г.), „Штормовые ночи” (1956 г.), „Степкино море” (1963 г.), „Великий или Тихий” (1969 г.), „Тридцать лет спустя” (1971 г.), „Мачты” (1973 г.), „Зимний дом” (1975 г.), „Тендровская коса” (1977 г.), „Избранное” (1978 г.), „Федюнинские высоты” (1978 г.), „Маки” (1981 г.), „Избранное” (1982 г.), „Погоня” (1983 г.), „Хлеб морей” (1989 г.), „Прощание с морями” (1990 г.), „Сорок утренников” (1990 г.), „Защищая свою крутизну” (1995 г.), „Астры” (2001 г.), „Вот так улетают птицы” (2005 г.), на книгата с очерци и статии „Погружение” (1985 г.), на текстовете на над 60 популярни песни, на сценариите на филмите „Жажда” (1959 г.), „Никогда” (1962 г.), „Прощай” (1966 г.), „Поезд в далёкий август” (1971 г.) и др. Умира на 20 септември 2005 г. в Москва.