„ШАТКАЯ КАЛИТКА”
Александр Валентинович Вампилов (1937-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОРТИЧКАТА СТАРА
Портичката стара
в старичкия плет
вече не отварям,
не е мой привет.
Спирам се пред нея
с поглед плах и вял,
там жасмин цъфтее
сякаш облак бял.
Но не приближавам,
тук стоя сломен.
Там съм аз забравен,
там не чакат мен.
Друг сега залъгва
скърцащият звук,
в полунощ си тръгва
друг – не аз, а друг.
Помня таз вратичка,
гост очакван бях.
Името обично
тихичко шептях.
Няма пак да мина
с поглед отмалял.
Да цъфти жасминът
сякаш облак бял.
Няма да съм канен
в рая, запленен.
Там съм аз забравен,
там не чакат мен.
Ударения
ПОРТИЧКАТА СТАРА
По́ртичката ста́ра
в ста́ричкия пле́т
ве́че не отва́рям,
не́ е мо́й приве́т.
Спи́рам се пред не́я
с по́глед пла́х и вя́л,
там жасми́н цъфте́е
ся́каш о́блак бя́л.
Но не приближа́вам,
ту́к стоя́ сломе́н.
Та́м съм аз забра́вен,
та́м не ча́кат ме́н.
Дру́г сега́ залъ́гва
скъ́рцаштият зву́к,
в полуно́шт си тръ́гва
дру́г – не а́з, а дру́г.
По́мня таз врати́чка,
го́ст оча́кван бя́х.
И́мето оби́чно
ти́хичко шептя́х.
Ня́ма пак да ми́на
с по́глед отмаля́л.
Да цъфти́ жасми́нът
ся́каш о́блак бя́л.
Ня́ма да съм ка́нен
в ра́я, заплене́н.
Та́м съм аз забра́вен,
та́м не ча́кат ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Вампилов
ШАТКАЯ КАЛИТКА
Шаткая калитка
В стареньком плетне,
Всем она открыта,
Но уже не мне.
Прохожу я мимо,
Загляжусь слегка.
Под окном черемух
Белых облака.
Не пойду я ближе,
Постою я тут.
Там меня забыли,
Там меня не ждут.
Разнята калитка
Не моей рукой,
И уходит в полночь
Уж не я – другой.
Помню, я калитку
Тихо затворял.
Ласковое имя
Тихо повторял.
Не пойду я мимо,
Загляжусь слегка.
Под окном черемух
Белых облака.
Не зайду я больше
В их густой приют.
Там меня забыли,
Там меня не ждут.
Александр Вампилов
ХИТКА ХВІРТКА (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Ой, хитка є хвіртка у старім тині,
Всім вона відкрита, та вже не мені.
Та пройду хоч повз я, гляну здалека.
Хмарка черемшини над вікном легка.
Не піду я ближче, я зміню маршрут.
Вже мене забули, не чекають тут.
Зачиняє хвіртку не моя рука,
Опівночі – інший звідти вже тіка.
Я колись цю хвіртку тихо зачиняв.
І ім'я ласкаве тихо називав.
Не піду і повз я, гляну здалека.
Хмарка черемшини над вікном легка.
Не зайду я більше у притулок той.
Там мене забули, не чекають. Ой!..
---------------
Руският писател, драматург, поет и публицист Александър Вампилов (Александр Валентинович Вампилов) е роден на 19 август 1937 г. в с. Кутулик, близо до гр. Черемхово, Иркутска област. Завършва филологическия факултет на Иркутския университет (1960 г.). Работи като инструктор в районен дом на културата, литературен сътрудник, завеждащ отдел и отговорен секретар на в. „Советская молодёжь” (до 1964 г.). Публикува разкази, пиеси, фейлетони, стихове и очерци от студентските си години, първата му публикация е във в. „Иркутский университет” през 1957 г. Първата му книга „Стечение обстоятельств” – с хумористични разкази, излиза през 1961 г. Първите му драматургични творби са отпечатани през 1964 г., а първата му поставена на сцена пиеса е от 1966 г. Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.). Автор е на десетки пиеси, сред които „Двадцать минут с ангелом” (1962 г.), „Дом окнами в поле” (1963 г.), „Прощание в июне” (1966 г.), „Старший сын” (1968 г.), „Утиная охота” (1970 г.), „Провинциальные анекдоты” (1970 г.), „История с метранпажем” (1971 г.), „Прошлым летом в Чулимске” (1972 г.) и др. Още приживе пиесите му заемат трайно място в репертоарите на най-големите руски и световни театри. Умира на 17 август 1972 г. край с. Листвянка, където се удавя в езерото Байкал.