Зажъдняла есен
Росица Петрова
За мъгла, за усмивки и дъжд
тази есен е толкова жадна,
за внезапна любов тротоарна.
Може би! И целувка на мъж.
Но дори да се случи веднъж
и целувка от мъж да открадна,
няма кой в любовта да повярва,
ако тя не оставя без дъх.
Виж светът е създаден за двама
и от утре ще плисне дъждът!
Ще почука любов закъсняла.
А луната в прозореца спряла,
ще отнема и спира дъхът
през сълзи от любов премаляла.
ПОЗДНЕЙ ОСЕНЬЮ
(Перевод с болгарского языка)
На туман, на улыбки и дождь
Эта осень такая же жадная,
Как внезапная, тротуарная
И с мужским поцелуем любовь.
А если такое и вышло –
Украсть поцелуй мужской,
Не верит никто в ту любовь,
Пока она дышит чуть слышно.
Мир создан для них двоих.
И ждёт она дождь заранее,
Любовью вольётся он в них.
И в окна войдёт к ним луна.
И остановится дыхание…
Поймёт она, что влюблена!
Перевёл Олег Глечиков
28.07.2016 г.Керчь. Россия