„КОМУ-ТО В ЧЕСТЬ – ПОСЛУЖИТЬ ОТЧИЗНЕ...”
Алексей Иванович Давыденков (1952-2011 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЕДИН ЗА РОД И НАРОД ЖИВЕЕ
Един за род и народ живее,
друг за кесията търси възход...
А аз – над този живот се смея:
обидно смешен живот!
Би казал „грешен”, ала не каза!
Не с блага спътница в дните си бях...
Дори теле не е. Жива зараза!
И пак възкликвам: „Живот за смях!”
А онзи смята ме за диване:
аз казвам „Да!”, а той ми казва „Не!”...
Ударения
ЕДИН ЗА РОД И НАРОД ЖИВЕЕ
Еди́н за ро́д и наро́д живе́е,
друг за кеси́ята тъ́рси възхо́д...
А а́з – над то́зи живо́т се сме́я:
оби́дно сме́шен живо́т!
Би ка́зал „гре́шен”, ала не ка́за!
Не с бла́га спъ́тница в дни́те си бя́х...
Дори́ теле не е. Жи́ва зара́за!
И па́к възкли́квам: „Живо́т за смя́х!”
А о́нзи смя́та ме за диване́:
аз ка́звам „Да́!”, а той ми ка́зва „Не́!”...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Давыденков
КОМУ-ТО В ЧЕСТЬ – ПОСЛУЖИТЬ ОТЧИЗНЕ...
Кому-то в честь – послужить Отчизне.
Другому стала тесна мошна…
А я – смеюсь я над этой жизнью:
Уж больно, вправду, смешна!..
„Грешна”, сказал бы… Но – не сказал же?!
И то: не спутница… не жена…
Даже не телка. Зарытый заживо –
И то воскликну: „Ты мне смешна!”
Та – знай, отхмыкивается в ответ:
Ведь я ей: „Да!”, а она мне – „Нет…”
---------------
Руският поет и писател Алексей Давиденков (Алексей Иванович Давыденков) е роден на 14 юни 1952 г. в Ленинград. След гимназия учи две години и половина във факултета по руски език и литература при Държавния педагогически институт „А. Херцен” и постъпва в Северния флот. Първата му поетична публикация е в сп. „Аврора” през 1987 г. След казармата работи като товарач и монтьор на декорации, а от 1979 г. е газов оператор в котелната на родния ВУЗ. Подготвя самиздатския алманах „ТОПКА”, публикува поезия, проза и литературна критика в списания като „Нева”, „Крещатик”, „АКТ”, „Зинзивер”, „7+7”, „Футурум АРТ”, „НЛО”, „Дети Ра”, „Дикое поле”, в сборниците „Поэтическая орбита-95”, „Петербургский литератор”, антологиите „Город-текст”, „Стихи в Петербурге. 21 век” и др. Съсъставител е на машинописните литературни сборници „Перед грядущим парадом” (1990 г.) и „НЗ-антология” (1992 г.). Член е на Руския съюз на професионалните литератори (2000 г.). Автор е на стихосбирката „Нить” (1997 г.). Умира на 12 юни 2011 г. в Санкт Петербург.