ИЗ ЦИКЛА „СОСЕДИ”
Дмитрий Евгеньевич Максимов (1904-1987 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ ЦИКЪЛА „СЪСЕДИ”
Звезди се реят
по небеса
и котки пеят,
те гладни са.
Тъмнеещ свят и ден жесток,
а сводът все по-чер е.
Свали забрадка тя, дай бог,
за да вечеря.
Светът тъмнееше, щом тя
седеше чинно,
скована в своя малък свят
невинно.
Изправи се към полунощ
сред този свят измамен.
Бе за минута по-нелош
и котката нахрани.
Отново в глуха самота
задряма безтегловно,
над нея някаква звезда
сияеше безплодна.
Котаци ритат,
те сити са,
кръжат звездите
по небеса.
Ударения
ИЗ ЦИКЪЛА „СЪСЕДИ”
Звезди́ се ре́ят
по небеса́
и ко́тки пе́ят,
те гла́дни са.
Тъмне́ешт свя́т и де́н жесто́к,
а сво́дът все́ по-че́р е.
Свали́ забра́дка тя, дай бо́г,
за да вече́ря.
Светъ́т тъмне́еше, штом тя́
седе́ше чи́нно,
скова́на в сво́я ма́лък свя́т
неви́нно.
Изпра́ви се към полуно́шт
сред то́зи свя́т изма́мен.
Бе за мину́та по-нело́ш
и ко́тката нахра́ни.
Отно́во в глу́ха самота́
задря́ма безтегло́вно,
над не́я ня́каква звезда́
сия́еше безпло́дна.
Кота́ци ри́тат,
те си́ти са,
кръжа́т звезди́те
по небеса́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Максимов
ИЗ ЦИКЛА „СОСЕДИ”
Светил движенье
На небесах
И кошек пенье
На чердаках.
Был темен свет и день жесток,
А небо розовело,
Когда она сняла платок
И ужин ела.
Да, мир темнел, пока она
Сидела чинно,
К самой себе пригвождена
Безвинно.
И полночь встала в полный рост,
И мир смотрел постыло.
Он был лишь на минуту прост,
Когда кота кормила.
И мир был глух, вздохнув когда
Под шубкой задремала,
Когда, склонясь над ней, звезда
Бесплодная сияла.
Котов движенье
На чердаках
И звезд круженье
На небесах.
---------------
Руският поет и литературовед Дмитрий Максимов (Дмитрий Евгеньевич Максимов) е роден на 15/28 декември 1904 в гр. Царско село. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1926 г.). Работи в ленинградското издателство на Академията на науките на СССР, от 1938 г. преподава в различни висши учебни заведения. Литературен консултант е на сп. „Современник” и сп. „Весы”. Изследовател е на Сребърния век на руската поезия. Автор е на книгите „Современник Пушкина” (1934 г.), „Поэзия Валерия Брюсова” (1940 г.), „Поэзия Лермонтова” (1964 г.), „Брюсов. Поэзия и позиция” (1969 г.), „Поэзия и проза Ал. Блока” (1975 г.), „Русские поэты начала века” (1986 г.) и др. Доктор на филологическите науки (1965 г.), професор в ленинградския университет. Цял живот пише стихове, но не прави опити да ги публикува, приживе има само няколко стихотворения в сп. „Грани”, самиздатски сборници и емигрантски издания в чужбина. Умира на 13 март 1987 г. в Ленинград. Негови стихове са включени в сборници и антологии като „Незамеченная земля”, „Поэзия второй половины XX века”, „Русские стихи 1950-2000 годов”, „Самиздат Ленинграда” и др. Единствената му стихосбирка „Стихи” е издадена посмъртно през 1994 г.