Пробожда те на времето остенът.
Безверие душата ти оре.
А ти, Родино,пак от болка стенеш,
задъхана под чуждия ярем.
Изпиват ти живителните сили,
стръвнишки те разкъсват зверове,
тук не веднъж съдбата ти кроили –
все наши в сговор с чужди врагове.
От де кураж събираш да се вдигнеш
да кърмиш още своите чеда
и колкото беди да те застигнат,
да раждаш все борци за свобода?!
Полюшва клас узрялата пшеница
по-златна от моминската коса,
по-фина и от сърмена шевица,
но здрава като момкова снага.
Откърша ли от селски хляб кората,
на слънцето съм вкусила жарта.
От виното щом пия на зората,
долавам на Орфея песента.
От теб мнозина лесно се отричат,
за сребърник продават те сега.
Но сетен просяк да съм, теб обичам!
Теб, моя свидна българска земя!
2.08.2016г.