„УЖЕ НЕ РАЙ, ЕЩЁ НЕ АД”
Дмитрий Васильевич Павлов (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧЕ НЕ Е РАЙ, ОЩЕ НЕ Е АД
Надежда с Пролет прецъфтя
и Лято щастие изрони,
пристигна тъжна Есента,
животът литна по наклона.
Как скучен станах и нефел,
досадно с възрастта общувам,
в живота вече нямам цел,
за коловозите бълнувам.
Другарите животът слиса,
за дамите съм староват,
в живота всичко промени се –
не вече Рай, не още Ад!
Ударения
ВЕЧЕ НЕ Е РАЙ, ОЩЕ НЕ Е АД
Наде́жда с Про́лет прецъфтя́
и Ля́то шта́стие изро́ни,
присти́гна тъ́жна Есента́,
живо́тът ли́тна по накло́на.
Как ску́чен ста́нах и нефе́л,
доса́дно с възрастта́ обшту́вам,
в живо́та ве́че ня́мам це́л,
за колово́зите бълну́вам.
Друга́рите живо́тът сли́са,
за да́мите съм старова́т,
в живо́та вси́чко промени́ се –
не ве́че Ра́й, не о́ште А́д!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Павлов
УЖЕ НЕ РАЙ, ЕЩЁ НЕ АД
Весна надежды отцвела
И Лето счастья отзвенело,
Вдруг Осень грустная пришла
И под откос жизнь полетела.
Каким я скучным стал теперь,
На это возраст дал мне право,
Не ставлю больше в жизни цель,
Бреду по колее исправно.
Друзья по жизни растворились,
Всё меньше женщин – староват,
И жизнь во многом изменилась,
Уже не Рай, ещё не Ад!
Дмитрий Павлов
ПРИЙМАЛЬНЯ ПЕКЛА, А НЕ РАЮ (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
Весна надії відцвіла
І Літо щастя віддзвеніло,
А Осінь з сумом – вмить прийшла,
Вмить під укіс все полетіло.
Я став джерелом нудоти́,
На це мій вік дав мені право,
В житті не ставлю вже мети,
По колії ж – бреду ще мляво.
Я для жінок – вже застарий,
А друзі йдуть за небокраї,
Життя змінило статус свій,
Приймальня Пекла, а не Раю!
---------------
Руският поет и публицист Дмитри Павлов (Дмитрий Васильевич Павлов) е роден на 14 януари 1938 г. в Москва. Завършва геологическия факултет при московския държавен университет „М. Ломоносов” (1960 г.). Работил е в областта на геологията, в изд. „Недра”, в Министерството на печата на СССР и Министерството на печата на Русия. Член е на Съюза на журналистите на СССР (1975 г.). Публикува поезия и публицистика в средствата за масова инфермация и в електронни медии. Номиниран е за наградите „Поэт года 2014”, „Поэт года 2015”, „Поэт года 2016”, „Наследие 2015”, „Наследие 2016” и „Наследие 2017”. Автор е на книгите „Штрихи к портрету” (2012 г.) и „Подводя итоги” (2015 г.). Живее в Москва.