„КАК ТРОЛЛЕЙБУС, КАТИТСЯ ЗАПОЙ...”
Анатолий Павлович Субботин (р. 1957 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЯКАШ ШАНТАВ ТРОЛЕЙ Е ЗАПОЯТ
Сякаш шантав тролей е запоят,
примамливо рогата му в мрака блестят.
Тези в него деня си не помнят.
„Накъде сме?” – щастливо крещят.
Ала няма кондуктор и няма шофьор.
Зад стъклата – сокаци затънтени с плесен покрити,
изпарения блатни на канализации.
Вътре в спор – термоядрената война,
за да храни звездите.
„Къде сме? Кои сме?
Где е спирката?” – стеле се людският вой.
Тролейбусът, очи ококорил, е слисан
и лети, с развалени спирачки е той.
Ударения
СЯКАШ ШАНТАВ ТРОЛЕЙ Е ЗАПОЯТ
Ся́каш ша́нтав троле́й е запо́ят,
примамли́во рога́та му в мра́ка блестя́т.
Те́зи в не́го деня́ си не по́мнят.
„Накъде́ сме?” – штастли́во крештя́т.
Ала ня́ма конду́ктор и ня́ма шофьо́р.
Зад стъкла́та – сока́ци затъ́нтени с пле́сен покри́ти,
изпаре́ния бла́тни на канализа́ции.
Въ́тре в спо́р – термоя́дрената война́,
за да хра́ни звезди́те. „Къде́ сме? Кои́ сме?
Где́ е спи́рката?” – сте́ле се лю́дският во́й.
Тролейбу́сът, очи́ ококо́рил, е сли́сан
и лети́, с развале́ни спира́чки е то́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Субботин
КАК ТРОЛЛЕЙБУС, КАТИТСЯ ЗАПОЙ...
Как троллейбус, катится запой,
и концы рогов его сверкают во мраке.
Те, кто в нем, себя не помнят.
„Где мы едем”? – они кричат.
Но кондуктора нет и водителя нет.
За окном – каменные трущобы, покрытые плесенью,
испарения болот и канализаций.
А внутри – термоядерная война,
что питает звезды.
„Кто мы? Где мы?
Когда остановка”? – бормочут они.
У троллейбуса растерянные глаза,
у него отказали тормоза.
http://www.stihi.ru/2008/08/09/1444
---------------
Руският поет, писател и журналист Анатоли Суботин (Анатолий Павлович Субботин) е роден на 18 юни 1957 г. в гр. Нироб, Пермска област. Завършва филологическия факултет на Пермския държавен университет (1980 г.). Членува в поетичните групи „Времери” (1977 г.), „Политбюро” (1989-1991 г.) и „Монарх” (1990-те г.). Работи като преподавател по руски език и литература, полиграфист в печатница, редактор в областни творчески центрове и др., от 1998 г. е редактор в изд. „Вся Пермь”. Публикува поезия и проза в сборници, списания и алманаси като „Монарх”, „Антология тишины”, „Лабиринт”, „День и ночь”, „Юность”, „Урал”, „Дети стронция”, „Дети Ра”, „Самиздат века” и др. Член е на Съюза на руските писатели (1999 г.). Автор е на стихосбирката „Беспризорное небо” (2014 г.). Живее в гр. Перм.