Петя Дубарова
ЖИТТЯ-РАКЕТА
Моє життя, немов мала ракета,
безкрайнім небом марить так вона,
казкову все шука свою планету,
незнану, наче темрява нічна.
І серце править нею неухильно,
їй компас вірний — здогадка моя,
стає вона в випробах дужа, сильна
стаю сильніша з нею разом я.
Блукатиме, немов в пітьмі лелітка,
і щезне там, де сущому кінець,
а я туди нестимусь, де у скритку
той довгожданий світла промінець.
Прошу я, квапся, огнена ракето,
увись лети, пришвидшуй лет щомить,
тому що жде мене моя планета
і тайнами казковими блищить.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Петя Дубарова
ЖИВОТ-РАКЕТА
Животът ми е мъничка ракета,
която все нагоре се стреми
и търси свойта приказна планета,
незнайна като нощните тъми.
Сърцето мое нея управлява
и мислите ми служат за компас,
а волята в беди я закалява,
със нея закалявам се и аз.
Тя дълго ще се лута сред тъмите,
ще чезне във чернеещия мрак,
но все ще бързам там, където скрит е
пламенния, тъй дълго търсен зрак.
О, бързай, моя огнена ракето,
нагоре и нагоре ти лети,
защото чака моята планета
и с тайните си приказни блести.
27 декември 1974 г.