Надежда Искрова - Небо для кораблей

Димитр Дянков
(перевод с болгарского)

Христо Фотеву

"Приветствую тебя о, белокаменный город" - Овидий

Когда последние корабли
пришвартуются в сумерках,
и в последней чаше захода
сгорит и последняя капля надежды,
и из мрака разольется лишь мрак.
Когда последние прилагательные
сложат золотые плавники своих жабр,
уплывут от людей все памяти
о том, что когда-то было
под небом этой планеты,
и распад воздуха
накроется забвением.
Тогда
из пустоты воскреснет небо,
на котором я напишу.

Оригинал:

НЕБЕ ЗА КОРАБИ

на Христо Фотев

Приветствам те,
о, белокаменни граде!
Овидий

Когато последните кораби
акостират в сумрака
и в последната чаша на залеза
изгори и последната капка надежда
и прелива от мрака единствено мрак.
Когато последните прилагателни
приберат на хрилете си златните перки,
отпътуват от хората всичките памети,
за каквото е бивало някога
под небето на тази планета
и разпадът на въздуха
се покрие в забрава.
Тогава
от нищото ще възкръсне небе,
на което ще мога да пиша.