Маргарита Агашина Вот и поезд Влакът идва

Красимир Георгиев
„ВОТ И ПОЕЗД”
Маргарита Константиновна Агашина (1924-1999 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЛАКЪТ ИДВА

Влакът идва. Светлина разлива,
приближил познатия завой.
Зад спасителен букет прикривам
своя търпелив горчив покой.

Ти с букета също криеш нещо.
Погледа си криеш зад цветя,
давайки си вид, че не усещаш
в срещи как ме мъка сполетя.

Щастие е да посрещаш влюбен.
Но щастливи да сме, няма как:
щом те е изпращала теб друга,
що за щастие да срещам влак?


Ударения
ВЛАКЪТ ИДВА

Вла́кът и́два. Светлина́ разли́ва,
приближи́л позна́тия заво́й.
Зад спаси́телен буке́т прикри́вам
сво́я търпели́в горчи́в поко́й.

Ти с буке́та съ́што кри́еш не́што.
По́гледа си кри́еш зад цветя́,
да́вайки си вид, че не усе́шташ
в сре́шти как ме мъ́ка сполетя́.

Шта́стие е да посре́шташ влю́бен.
Но штастли́ви да сме, ня́ма ка́к:
што́м те е изпра́штала теб дру́га,
што́ за шта́стие да сре́штам вла́к?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Маргарита Агашина
ВОТ И ПОЕЗД
 
Вот и поезд. Вспыхнул ярким светом,
обогнул знакомый поворот.
Заслоню спасительным букетом
горько улыбающийся рот.
 
Ты ведь тоже спрячешься в букете.
Ведь, глаза цветами заслоня,
легче сделать вид, что не заметил
ничего, что мучает меня.
 
Это счастье – встретить на вокзале.
Только счастья нет у нас опять:
раз тебя другие провожали,
что за счастье мне тебя встречать?
 
               1970 г.




---------------
Руската поетеса Маргарита Агашина (Маргарита Константиновна Агашина) е родена на 29 февруари 1924 г. в с. Бор, Ярославска губерния. Учила е в Московския институт за цветни метали и злато, завършила е Литературния институт „Максим Горки” (1950 г.). Публикува поезия от 1949 г. По много нейни стихове са направени популярни песни. Авторка е на 36 стихосбирки, сред които „Мечта. Бабье лето” (1952 г.), „Моё слово” (1953 г.), „Наша Аленушка” (1953 г.), „В новом доме” (1953 г.), „Стихи” (1954 г.), „Сад на улице Мира” (1954 г.), „Интересная игра” (1955 г.), „Варя” (1955 г.), „Бабье лето” (1956 г.), „Юрка” (1956 г.), „Пять-шестой” (1957 г.), „Сорок трав” (1959 г.), „У Аленушки дела” (1959 г.), „Я люблю тебя, Корея!” (1961 г.), „Стихи о моем солдате” (1963 г.), „Песня” (1966 г.), „Волжаночка” (1967 г.), „Не просто женщине живется” (1968 г.), „Избранная лирика” (1969 г.), „Девичник” (1972 г.), „Платок” (1975 г.), „Хлеб Поволжья” (1978 г.), „Детям Волгограда” (1980 г.), „Избранное” (1986 г.), „Стихотворения” (1993 г.) и др. От 1951 г. живее във Волгоград. Член е на Съюза на писателите на СССР (1952 г.). Умира на 4 август 1999 г. във Волгоград.
---------------

Маргарита Агашина
ОСЬ I ПОТЯГ (перевод с русского языка на украинский язык: Валентина Щиголева)

Ось і потяг. Світлом ясним блиснув.
Обігнув знайомй поворот.
Заслоню букетом рятівливим
Змучений мій усмішкою рот.

Заховаєш очі ти у квіти,
Погляд у букет потупиш теж.
Легше вид зробити – не помітив
Те, що мучить так мене, авжеж?

Щастя зустрічати на вокзалі,
Тільки щастя знов нема в цей час:
– Бо тебе раз інші проводжали,
Тож мені чи щастя зустрічать?