Петя Дубарова
Пропало світло
Пропало світло. В класі темно стало.
Зростання шуму на вогонь похоже.
І кожний порух, як стежина шала,
мене кудись веде. І я вже можу
у темряві, де білини без краю, —
це аркуші так сяють променисті, —
збирати білі погляди у зграю.
Думки — живі, бадьористі і чисті.
Заждіть-но, лампи! Поки не вмикайте
електрики і золотого світла.
Мені лишень поцілувати дайте
моє одномоментне літо світле.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Петя Дубарова
Във клас изгасва тока
Във клас изгасва тока. Става тъмно.
Шумът изригва силен като огън.
И всеки смях като пътека стръмна
повежда ме нанякъде. Аз мога
в тъмнината, заляла белотата
на листнати учебници, тетрадки
да сбирам бели погледи във ято.
И мисли — живи, бързи или кратки.
Почакайте ми, лампи! Не гасете
шума със електричното си злато.
Почакайте ме само да целуна
това едноминутно светло лято.
7 март 1977 г.