„ЛЮБОВЬ”
Борис Николаевич Бугаев/ Андрей Белый (1880-1934 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮБОВ
Бе в здрач покой. Прибоят бе край нас.
Ти се усмихваше, мълвеше нещо:
„Пак ще се срещнем с теб... До нови срещи...”
Лъжа бе туй. Разбрахме ти и аз,
че тази вечер е прощална. Ето,
небето с плам оловен румени вина.
Издува волно корабът платна.
Безспирно кряскат чайки над морето.
Взрях шеметна тъга към далнини.
Към кораба, отплувал със зората
сред нежни изумрудени вълни,
разперил като лебед бял крилата.
Отнесе го натам безкрайна длъж.
На фона на небе златистобледо
изскочи облак тъмен изведнъж
и сякаш ярък аметист съгледах.
Ударения
ЛЮБОВ
Бе в здра́ч поко́й. Прибо́ят бе край на́с.
Ти се усми́хваше, мълве́ше не́што:
„Пак ште се сре́штнем с теб... До но́ви сре́шти...”
Лъжа́ бе туй. Разбра́хме ти́ и а́з,
че та́зи ве́чер е прошта́лна. Е́то,
небе́то с пла́м оло́вен румени́ вина́.
Изду́ва во́лно ко́рабът платна́.
Безспи́рно кря́скат ча́йки над море́то.
Взрях ше́метна тъга́ към далнини́.
Към ко́раба, отплу́вал със зора́та
сред не́жни изумру́дени вълни́,
разпе́рил като леб́ед бял крила́та.
Отне́се го ната́м безкра́йна длъ́ж.
На фо́на на небе́ злати́стобле́до
изско́чи о́блак тъ́мен изведнъ́ж
и ся́каш я́рък амети́ст съгле́дах.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Белый
ЛЮБОВЬ
Был тихий час. У ног шумел прибой.
Ты улыбнулась, молвив на прощанье:
„Мы встретимся... До нового свиданья...”
То был обман. И знали мы с тобой,
что навсегда в тот вечер мы прощались.
Пунцовым пламенем зарделись небеса.
На корабле надулись паруса.
Над морем крики чаек раздавались.
Я вдаль смотрел, щемящей грусти полн.
Мелькал корабль, с зарею уплывавший
средь нежных, изумрудно-пенных волн,
как лебедь белый, крылья распластавший.
И вот его в безбрежность унесло.
На фоне неба бледно-золотистом
вдруг облако туманное взошло
и запылало ярким аметистом.
---------------
Руският писател, поет и литературен критик Андрей Бели (псевдоним на Борис Николаевич Бугаев) е роден на 14/26 октомври 1880 г. в Москва. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет (1903 г.). През 1903 г. основава литературния кръг „Аргонавты”, изявява се като един от водещите дейци на руския символизъм. Сътрудничи активно на списания като „Весы”, „Мир искусства”, „Новый путь”, „Золотое руно”, „Перевал” и др. В ранната му поезия са характерни мистичните мотиви, гротескното възприятие на действителността и формалното експериментаторство. Романът му „Петербург” (1914 г.) е сатирично представяне на руската държавност. Съосновател е на изд. „Мусагет” (1909 г.), редактира сп. „Труды и дни” (от 1912 г.), след Октомврийската революция чете лекции по теория на поезията и прозата в московската Пролетарска културно-просветна организация. Автор е на стихосбирките „Золото в лазури” (1904 г.), „Пепел” (1909 г.), „Урна” (1909 г.), „Христос воскрес” (1918 г.), „Звезда” (1922 г.) и др., на романи, автобиографична проза и литературоведчески изследвания, сред които „Возврат” (1905 г.) , „Кубок метелей” (1908 г.), „Серебряный голубь” (1909 г.), „Символизм” (1910 г.), „Луг зелёный” (1910 г.), „Трагедия творчества. Достоевский и Толстой” (1911 г.), „Арабески” (1911 г.), „Котик Летаев” (1915 г.), „Рудольф Штейнер и Гёте в мировоззрении современности” (1917 г.), „Крещёный китаец” (1921 г.), „Воспоминания о Блоке” (1923 г.), „Москва под ударом” (1926 г.), „На рубеже двух столетий” (1930 г.), „Маски” (1932 г.), „Начало века” (1933 г.), „Между двух революций” (1934 г.), „Мастерство Гоголя” (1934 г.) и др. Умира на 8 януари 1934 г. в Москва.