Анна Ахматова
Три осени
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ТРИ ЕСЕНИ
Неясни за мене са летни усмивки,
а зимната тайна не знам,
но есени три безпогрешно разлистих
във всяка година една.
През първата - празничен безпорядък,
инатът на летните дни,
и листчета сякаш летят от тетрадка,
и дим, и мирис - тамянът тъй сладък,
и влага, и цвят, светлини.
И първи във танца пристъпват брезите,
с прозрачния шал развят,
избърсва набързо съседка сълзите,
проляти зад къщния праг.
Но тази е само - началната повест.
Секунда, минута - и виж,
пристига и втора, безстрастната съвест,
влетяла от мрачната вис.
И всичко се вижда по-бледо и старо,
ограбен е летен уют,
и марша с фанфарите златни остава
да плува във мирис разплут...
И в тези студени вълни на тамяна
бе скрита небесната твърд,
но вятър разкъса, разрови - и стана
известно: това беше краят на драма,
не бе туй третата есен, а смърт.
1943
Превод: Мария Шандуркова, 01.09.2016 г.
-----------------------------------------
НеЯсни за мЕне са лЕтни усмИвки,
а зИмната тАйна не знАм,
но Есени трИ безпогрЕшно разлИстих
във всЯка годИна еднА.
През пЪрвата - прАзничен безпорЯдък,
инАтът на лЕтните днИ,
и лИстчета сЯкаш летЯт от тетрАдка,
и дИм, и мИрис -тамЯнът тъй слАдък,
и влАга, и цвЯт, светлинИ.
И пЪрви във тАнца пристЪпват брезИте,
с прозрАчния шАл развЯт,
избЪрсва набЪрзо съсЕдка сълзИте,
пролЯти зад кЪщния прАг.
Но тАзи е сАмо - начАлната пОвест.
СекУнда, минУта - и вИж,
пристИга и втОра, безстрАстната сЪвест,
влетЯла от мрАчната вИс.
И всИчко се вИжда по-блЕдо и стАро,
огрАбен е лЕтен уЮт,
и мАрша с фанфАрите злАтни остАва
да плУва във мИрис разплУт...
И в тЕзи студЕни вълнИ на тамЯна -
бе скрИта небЕсната твЪрд,
но вЯтър разкЪса, разрОви - и стАна
извЕстно: товА беше крАят на дрАма,
не бЕ туй трЕтата Есен, а смЪрт.
---------------------------------------
Три осени
Мне летние просто невнятны улыбки,
И тайны в зиме не найду,
Но я наблюдала почти без ошибки
Три осени в каждом году.
И первая - праздничный беспорядок
Вчерашнему лету назло,
И листья летят, словно клочья тетрадок,
И запах дымка так ладанно-сладок,
Все влажно, пестро и светло.
И первыми в танец вступают березы,
Накинув сквозной убор,
Стряхнув второпях мимолетные слезы
На соседку через забор.
Но эта бывает - чуть начата повесть.
Секунда, минута - и вот
Приходит вторая, бесстрастна, как совесть,
Мрачна, как воздушный налет.
Все кажутся сразу бледнее и старше,
Разграблен летний уют,
И труб золотых отдаленные марши
В пахучем тумане плывут...
И в волнах холодных его фимиама
Сокрыта высокая твердь,
Но ветер рванул, распахнулось - и прямо
Всем стало понятно: кончается драма,
И это не третья осень, а смерть.
1943