Природа, словно спящая царевна

Вера Половинко
Природа, словно спящая царевна

Прекрасен облик, гибок тонкий стан…
Уходит почивать в хрусталь прохладный.
И золотом горит на ней нарядный
Расшитый жемчугами сарафан.

Спокоен взгляд, прозрачность бледных рук…
Без ропота, без жалобы, без гнева
Уходит в сон красавица и дева,
Чтобы познать печаль земных разлук.

Так предо мной предстала, Осень, ты.
В душе растроганность и ласковость, и нежность…
В бездонье неба: синева, безбрежность,
Полно сиянья и светлой чистоты.

Вера Половинко
16.09. 2016г.
г. Киев.


ПРИРОДАТА
Е КАТО СПЯЩА ПРИНЦЕСА

С прекрасен облик и с изваен стан...
Яви се тя в кристалната прохлада
и грейна благодатно и отрадно
в извезания с бисери сукман.

Под ясен поглед дланите блестят...
Безропотна, без жал и без надежда
потъва в сън красавицата нежна
с безмерната печал на този свят.

Завинаги в мен ще остане есента
такава – и трогателна, и нежна –
загърната с небесната безбрежност
от блясък и от ведра чистота.

Превод: Димитър Горсов

Vera Polovinko