„НЕ ЛГИТЕ МНЕ...”
Лев Савельевич Друскин (1921-1990 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ МЕ ЛЪЖЕТЕ
Не ме лъжи! Не аз Христос разпнах!
Тогава даже кръста не сковах,
дори един пирон не изковах,
край него минах и не се присмях.
Дори в прозореца не хвърлих взор...
Аз просто слушах шум на хорски хор...
Дори край огъня ми беше мраз
и странно слепвах пръстите си аз.
Ударения
НЕ МЕ ЛЪЖЕТЕ
Не ме лъжи́! Не аз Христо́с разпна́х!
Тога́ва да́же кръ́ста не скова́х,
дори́ еди́н пиро́н не изкова́х,
край не́го ми́нах и не се присмя́х.
Дори́ в прозо́реца не хвъ́рлих взо́р...
Аз про́сто слу́шах шу́м на хо́рски хо́р...
Дори́ край о́гъня ми бе́ше мра́з
и стра́нно сле́пвах пръ́стите си а́з.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лев Друскин
НЕ ЛГИТЕ МНЕ...
Не лгите мне! Не я распял Христа!
Я даже не сколачивал креста,
Я даже не выковывал гвоздя,
И не смеялся мимо проходя.
Я даже и в окно не поглядел...
Я просто слышал, как народ гудел...
Мне было зябко даже у огня,
И странно слиплись пальцы у меня.
Лев Друскин
ТИ БРЕШЕШ, ТАК! (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Ти брешеш, так! Не я розп’яв Христа!
Я навіть не сколочував хреста,
Я навіть не виковував цвяха',
І не сміявсь, бо сам не без гріха.
Я навіть у вікно не подививсь…
Я просто чув: гудів народ якийсь…
Було так душно, тьохкав серцем страх,
І дивно злиплись пальці на руках.
---------------
Руският поет и преводач Лев Друскин (Лев Савельевич Друскин) е роден на 8 февруари 1921 г. в Петроград. През детството си прекарва полиомелит и цял живот е на инвалидна количка. Пише стихове от ученическите години, когато посещава литературния кръжок при Двореца на пионерите в Ленинград с ръководител Самуил Маршак. Една година учи в университета, но прекъсва следването си. Превежда на руски поезия на народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР. През 1980 г. е изключен от Съюза на писателите и емигрира в Западна Германия. Публикува стихове в издания като „Континент”, „Грани”, „Стрелец”, „Русская мысль” и др. Автор е на стихосбирките „Ледоход” (1961 г.), „Стихи” (1964 г.), „Стихи” (1967 г.), „Стихотворения” (1970 г.), „Прикосновение” (1974 г.), „Стихотворения” (1976 г.), „Mein Garten ist zerst;rt” (1983 г.), „Am Abend ging ich fort / А вечером я уходил” (1984 г.), „У неба на виду” (1985 г.), „Ich werde weinen ;ber meinen Unglauben / Заплачу о неверии своем” (1987 г.), „Licht im Fenster / Свет в окне” (1990 г.), на книгата с мемоари „Спасенная книга” (1984 г.) и др. Умира на 26 ноември 1990 г. в гр. Тюбинген, Германия.