„ВЪЗРАСТ” („ВОЗРАСТ”)
Евтим Михалушев Евтимов (1933-2016 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Михаил Медведев
Евтим Евтимов
ВЪЗРАСТ
Старея вече. Времето подсеща
да се въздържам повече сега.
Завържат ли се спорове горещо,
полека да отстъпвам. Без тъга.
Полека всичко аз да намалявам –
и виното, и хляба, и солта.
Големи крачки вече да не правя,
защото си отива младостта...
По дяволите късните съвети,
по дяволите мъдростта дори! –
Предлагам аз отново на сърцето
в пожарите от чувства да гори.
Предлагам ветрове неукротени
и пътища с далечен, звезден бряг.
Предлагам му аз цялата вселена
и искам всичко да улавя пак.
И стане ли му тясно зад стените
на лявата ми пазва в късен час,
като зърно да се взриви в гърдите,
поискало да пусне житен клас.
Евтим Евтимов
ВЪЗРАСТ (перевод с болгарского языка на русский язык: Михаил Медведев)
О старости напомнит время скоро –
предупредит меня однажды вдруг,
чтоб я не затевал горячих споров
и избегал печалей и разлук…
Но мне теперь всего-то надо мало:
щепотки соли, хлеба и вина.
Так шаг за шагом медленно пропала,
ушла куда-то молодость моя.
И к черту, запоздалые советы,
пусть мудрые слова в них хороши!
Я б сердце заново отдал, чтоб где-то
от чувств сгорело в пламени души.
Я выбрал ветер сам неугомонный
и к звездным берегам далекий путь.
Я выбрал целый мир – такой огромный,
теперь, когда хочу его вернуть.
Мне в недрах сердца в тесноте приснится,
что в поздний час подаст свой голосок
и снова хлебным зёрнышком родится,
потянется на волю колосок.