Петя Дубарова
ЯК І МЕНЕ
Мов дрібка масла, місяць крізь димар
ковзнув, аби зустрітися з зірками,
крилом мартина зловлений, між хмар
затримався над синіми горбами.
Хоч він старий, його — як і мене —
шал, наче вітер, паморочить часто,
стихії білих днів моїх жене
до танцю у шатро його зірчасте.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Петя Дубарова
КАТО МЕНЕ
Луната като бучка от масло
поиска да се плъзне през комина,
но гларуси със своето крило
задържат я над склоновете сини.
Тя стара е, а също като мен
я грабва често лудост като вятър
и белите стихии на моя ден
танцуват нощем в звездния й шатър.