Разрязана тъмнина

Ласка Александрова
Цигулка съм,
а няма кой
по струните ми
песен да заниже,
с пицикато
или дори със
само стон
тъмнината глуха
да разреже.

Докосни ги леко,
знаеш как.
Макар и само вопъл
от мене да излезе,
искам да усетя,
че във мен
с мисълта ти
благодат се влива
и да се почувствам
жива.