ЕСЕНЕН СВЯТ
Кехлибарена есен,
реши руси брези.
От площада небесен
непорочни сълзи,
леят алено лека
топлост,
с крехкост на мак.
И в тъгата ми мека
влиза слънцето пак.
Вятър сладко целува
тези руси брези.
Ревност
в мен ли изплува,
завист ли ме смрази?!
Кой от дните ни кратки
и незнайно къде
гони мигове сладки,
точи
или краде!?
Кехлибарена есен
с кехлибарен похват,
мъдростта си поднесе
в щриха
есенен свят.