-------
по „Помогни ми”, Юлия Христова
-------
Как трудно се обичат, сине, две жени,
сал майчица едничка е и… любима мила.
Че сърцето ни едно е и въобще не се дели,
за всяка носи обич през лято и през зима.
Може ли сърцето да забрави майка стара,
разполовеното сърце нима сърце е вече?..
Майчица едничка е за тревога и за драгост,
под небето синьо докле животец в нея тлее.
Как трудно се обичат, сине, две жени!..
Зная, твоята любима е изборът до края.
Тя свят е, и въздъх, душа, и твоето небе…
Щом любов е… Нека, сине!.. Нека… Зная!