Я без тебя, когда тают снега
Слушаю песни капели.
Я без тебя, когда в поле стога
Манят в свои колыбели.
Сколько прошло, пронеслось зим и лет,
Я их считать перестала.
Я без тебя, когда синий рассвет
Стелет своё покрывало.
Ты не придёшь, не помашешь рукой,
Больше не скажешь :"Родная".
Я без тебя на бумагу строкой
Молча ложусь, догорая.
АЗ БЕЗ ТЕБЕ…
Превод: Радко Стоянов
Без тебе съм, когато се топи снега,
когато вън капчукът в сън запее.
Без тебе съм, когато полското сено
ни мами в люлката си да люлее.
Тъй много минаха и зими, и лета,
аз тях да ги броя престанах вече.
Без тебе съм, когато синя утринта
разстила покривало надалече.
Не ще пристигнеш, да помахаш ведро пак
и няма повече да кажеш: „Мила!“
Без тебе аз съм на хартия малък знак.
Лежа, мълчейки, но догаря сила.