Автор: Юлияна Донева, Болгария
Перевод Инессы Соколовой
В ПОЛЕ
При взгляде без смысла напрасном
на запад, восток и на юг.
Так скучно, единообразно,
и тупо, и тягостно тут.
Обочина, кустик зеленый,
вот пруд синевою блестит…
Цветочек, в траву заключенный,
стремится скорей расцвести.
Лишь ветер насмешливо дунет –
и жёлтою станет трава,
когда ж оскорбит слабоумный,
со злобою бросит слова,
то стать могу мертвенно бледной,
назад одиноко пойду
домой по дороге бесследной
к теплу, своему комельку!
Оригинал
В ПОЛЕТО
Рее се взорът напразно –
на изток, на запад, на юг.
О, колко еднообразно
и глухо, и тъжно е тук.
Ни храстче край пътя зелено,
ни езерце синьо блести.
И цвете, в тревата стаено,
не видях ни едно да цъфти.
Само вятърът съска и брули
пожълтялата суха трева,
сякаш че някой ме хули
с натежали от злоба слова.
И хуквам – покрусена, бледна,
обратно по пустия път
към къщи, по – скоро да седна
край огъня, в топлия кът!