Живеем двама. С теб.
И не от днес. И вчера.
По пътеките за утре.
Живеем и мълчим.
Като чужди някак…
И сякаш не сме същите.
По различно време лягаме.
В отделни стаи спим.
Живеем днес със теб.
И тягостно мълчим.
Зад клепачите на утре
няма съмване.
И студено е у мен.
И у тебе е студено.
Студ в самотното легло.
И нали сме двама,
защо ли самота ни пълни.
Живеем двама. С теб.
По граници непреодолими.
В окъсняла нощ
тишината в ушите ни пищи.
Тъй студено днес е,
за утре… дали ще има път,
не знам…
И сме двама още…
Ала всеки сам е.
От самотата зъзнем.