САМИ

Йорданка Радева
В очите ти
моите сълзи се къпят.
Бучка захар
на устните ти горчи.
Тъжни сенки
една с друга спорят.
В душите мрак,
а плътта гори... гори.
Вън дъждът
не спори, а ликува.
Крие срички
във кълбо от прах.
Двама с теб
мълчим от болка.
Тъгува с нас
замръкналият град.