БОЖЕ, КАЖИ МИ ЗАЩО?
Потъвам в треви и коприва
и виждам гроб, изравнен със земята!...
Люто вятърът клони извива
и тръни през него премята.
Кръст със боя излиняла,
лежи счупен и хвърлен встрани.
„Коя ли душа е живяла!
Дочакала ли е старини!“
На кръста едва личи дата:
„Родена през… и - умряла….“
Разчитам и име: - „Стамата“ -
едва девет години живяла!
Клетата малка Стамата,
днес щеше да бъде на сто.
А веч е изгнила в земята…
О, Боже, кажи ми, защо!?