„С НЕБЕС”
Дмитрий Михайлович Ковалёв (1915-1977 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТ НЕБЕСАТА
Обичам... Пълни са и болка, и живот,
от небесата всичко земно гледам.
Обичам... Дирята ти – лунен брод,
и сенките ми тук не ме преследват,
в забавен реактивен свят са те!
Как дълго бликове крилото стеле!
Как дребно е, което ни разделя!
Което ни сродява, как расте!
Морето дълбините си реди.
Прашец са планините под небето.
И през деня откриваме звезди.
А слънцето в света и нощем свети.
Ударения
ОТ НЕБЕСАТА
Оби́чам... Пъ́лни са и бо́лка, и живо́т,
от небеса́та вси́чко зе́мно гле́дам.
Оби́чам... Ди́рята ти – лу́нен бро́д,
и се́нките ми ту́к не ме пресле́дват,
в заба́вен реакти́вен свя́т са те́!
Как дъ́лго бли́кове крило́то сте́ле!
Как дре́бно е, кое́то ни разде́ля!
Кое́то ни сродя́ва, как расте́!
Море́то дълби́ните си реди́.
Праше́ц са планини́те под небе́то.
И през деня́ откри́ваме звезди́.
А слъ́нцето в света́ и но́штем све́ти.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Ковалёв
С НЕБЕС
Люблю… И боль моя и жизнь моя полна,
и я смотрю с небес на всё земное.
Люблю… И след твой – чистый, как луна,
и тень моя не гонится за мною,
как медлит реактивный, накренясь!
Как долго блики на крыле меняет!..
Как мелко всё – что нас разъединяет!
Как крупно всё – что породнило нас!…
А море из глубин мерцает дном.
А горы с неба – не крупнее кочек.
А звёзды открываются и днём.
А солнце светит на земле и ночью.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Дмитрий Ковальов Дмитрий Михайлович Ковалёв) е роден на 17 юни 1915 г. в с. Ветка, Могильовска губерния. Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет, след което учителства на село. Участва във Великата отечествена война. През 1957 г. завършва Висшите литературни курсове. Работи като завеждащ редакция руска поезия и проза в изд. „Молодая гвардия”, близо две десетилетия води творчески семинари в литературния институт „Максим Горки”. Превежда белоруска поезия и проза. Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Далёкие берега” (1947 г.), „Мы не расстаёмся” (1953 г.), „Рябиновые ночи” (1958 г.), „Тишина” (1958 г.), „Студёное солнце” (1961 г.), „Солнечная ночь” (1963 г.), „Зелёный дым” (1968 г.), „Зябь” (1971 г.), „Море, море!” (1976 г.) и др. Умира на 5 март 1977 г. в Москва.