Мария Протасова
* * *Мой человек - он больше, чем рассвет
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
* * *
Човекът мой - от изгрев по-голям.
За него никакви прегради няма.
Животът му не в шепа е събран,
а е корона от океанска пяна.
Усмихва се на викове: "Не смей!"
Обича кръв със вкус от звън железен
и боят - зарад "Бъдеще на смърт
приветства те прославения Цезар!"
И в рая той срещу ръжен върви,
обича ли, с щастлив идиот се слива,
земята му е нужна заради
отскок, преди да тръгне да излита.
И всичко в него двойно е по сто,
във лилипутски век не се побира.
За ангел не е годен. Но пък той
като Човек - живее и умира.
Превод: Мария Шандуркова, 17.11.2016 г.
--------------------------------------
ЧовЕкът мОй - от Изгрев пО-голЯм.
За нЕго нИкакви прегрАди нЯма
ЖивОтът му не в шЕпа е събрАн,
а е кОрона от океАнска пЯна.
УсмИхва се на виковЕ: "Не смЕй!"
ОбИча крЪв със вкУс от звЪн желЕзен
и бОят - зарад "БЪдеще на смЪрт
привЕтства те прослАвения ЦЕзар!"
И в рАя той срещУ ръжЕн вървИ,
обИча ли, с щастлИв идиОт се слИва,
земЯта му е нУжна зарадИ
отскОк, предИ да трЪгне да излИта.
И всИчко в нЕго двОйно е по стО,
във лилипУтски вЕк не сЕ побИра.
За Ангел не е гОден. Но пък тОй
като ЧовЕк - живЕе и умИра.
--------------------------------------
* * *
Мой человек – он больше, чем рассвет.
Когда он входит, исчезают стены.
Он носит жизнь не как щепотку лет,
А как корону океанской пены.
Он скалится на окрики: «Не сметь!»
Он любит кровь за звонкий вкус железа
И драку – за «Грядущие на смерть
Приветствуют тебя, великий Цезарь!»
Он и в раю идёт против рожна,
Любя, слывёт счастливым идиотом,
И, в принципе, земля ему нужна
Всего лишь для разбега перед взлётом.
В нём все как бы умножено на сто
В сравненье с нашим лилипутским веком.
Он не годится в ангелы. Зато
Живёт и умирает – Человеком.