„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?...”
(Д. Дебелянов)
Тихият двор е забулен в печал.
Рони прашец белоцветната вишня.
Спомен от детството, в миг оживял,
тайно бленува за дните предишни.
Колко ли друми си сам извървял?
Колко ли чифта обуща си скъсал?
Често ли нощем се мяташ, не спал?
Малко ли залци си с мъка поръсил?…
Панта проскърца и хлопне врата…
Чанове звъннат и куче залае…
Крясък на птица прокуди нощта…
Порив? Надежда?...Не, вятър играе.
Пуст и сиротен е тихият двор.
Плаче за теб белоцветната вишня
Скръбно провиснал,порутен стобор...
Ще те дочака ли родно огнище?