Л. Богословова
Сърцето ми, подгонено от вятъра,
събира пясъка на плажа
като изтрита, издълбана мида.
Сърцето ми приема вятъра
и бавно в себе си го скрива.
А пясъка по вените се стича,
на кръв понякога прилича
Тупти сърцето... или вятъра?
Сърцето ми през гърлото излиза,
понесено от вятърната риза.
Из Квартета для змей.
Подгоняемо ветром, сердце моё
Собирает на пляже песок,
Словно мидии брошенной остриё
Из ракушек осколков-строк.
Створки сердца вбирают в себя ветра
И скрывают в себе любовь,
А песку по венам стекать пора:
Словно кровь песок, словно кровь!
А из горла сердце летит строкой,
Облекаемое в слова.
На ветру рубашки, почти сухой,
Раздуваются рукава...