Гора на лятото.
Зелена ниша. Бели придихания
и няколко пътеки към небето
между дърветата, по длани разстлани,
които искаха да приютят лицето ми.
Сълзи - смола, роса и пъсчинки
крепят света отвън, а той се рони,
пътува към очите на снежинките,
които зимата ще налепи по клоните.
Но има време дотогава. Стисвам лятото,
преди да отлети като хвърчило.
Един конец от него ще се мята
в рцете ми, докато имам сили.
Летний лес.
Зелёной ниши белое дыханье,
Семь нитей в небо, словно семь дорог
Между деревьев линиями дланей,
В которые уткнуться бы - предлог!
От слёз, что - смольны... Как песчинки, росы
Скрепляют мир, он - валится из рук
И движется к снежинкам, чуть раскосым,
Зима на ветви их наклеит вдруг...
Ну, а пока, сжимая лето, помню,
Оно исчезнет, как воздушный змей...
Не выпущу его хвоста, в ладони
Доколе сила есть ещё моей!