КОПРИВЩИЦА, 20 априлий 1876 г.
Каква бе тази пролет чудна, бурна!
Тя вля във всяко българско сърце
надеждата, че може да катурне
вековно иго с собствени ръце.
Апостоли кръстосваха страната
надлъж и шир – в виелици и студ,
та пролет щом раззелени гората,
да поведат народа си на бунт.
Но пламна искрата му преди време.
Предателство наложи с дни напред
решение за въстание да вземе
Копривщенският таен комитет.
Пръв Каблешков камбаната удари
и пръв да гръмне пушка даде знак,
по негова заръка байрактарят
заби байрак над турския конак.
Наскачаха юнаците напети
сред ек на камбани и църковен звън,
извадиха премени, шишанета –
отиваше си петвековен сън!
Сърце не трае радостта да крие –
препусна с коня Тодор на възбог
и викна той на леля си Мария:
„Честито царство българско!” с възторг.1
Той бърза в Панагюрище да прати
вестта, че е настъпил оня час,
за който в името на свободата
се клеха на Оборище тогаз.
Перото потопи със поглед трескав
на заптието в бликащата кръв:
„Последвайте ни, братя, още днеска
под знамето на българския лъв!”
То беше радост, до пиянство близка –
прегръдки, сълзи – светна всеки дом!
В такъв велик миг разумът не иска
и мисъл да допусне за погром...
_ _ _
Каква бе тази пролет бурна, чудна!
Най-българската пролет беше тя,
кога народът след главите луди
се впусна в порива за свобода!
Виолета БОЖИЛОВА
_____
1 По спомени на Славчо Радославов, син на обичната леля Мария на Каблешков, в деня на въстанието той минал с коня си покрай тях и извикал:”Лельо Марио, честито ни българско царство!”