Заседне ли завист в душата човешка,
затръшне ли порти пред теб любовта,
очакват те битки сурови и тежки
с противник жесток и най-подъл в света.
Но нищо, че бясно те брули и хапе
с отровен и остро ехиден език!
Какво, че стръвнишки давичка те с лапи,
печели надмощие миг подир миг?!
Не й се предавай! И духом не падай!
В униние свит не замръзвай! Не смей!
А с храброст и истина днес побеждавай!
В пленителен стих любовта си излей
и нека разтвори цвета белоснежен
на вишня, събудила топлия ден,
от песен целунат! Ще дъха на свежест,
на пролет, на нежност, на миг споделен...