„В ГОРАХ КАВКАЗА”
Николай Васильевич Альникин/ Борис Незлобин (1898-1987 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ПЛАНИНИТЕ НА КАВКАЗ
Далеч назад степта на Дон отдалечи се –
чифлици и къщурки, селища, земи...
Любимите – жени, старици и дечица –
на произвола на съдбата са сами.
Заминахме с надежда тайна скоро светло
с победа да се върнем в родния си дом,
но на врага отстъпихме Кубан и Дон;
през планини и дебри стигнахме морето.
И хора, и природа против нас се биха:
зелени – там отпред, червени – по следи,
наляво – планини, гори и дъжд, и вихри,
а вдясно бе морето с хиляди беди.
От всичките страни ни дебне гибел...
Затвор планински сякаш ни събра...
Далеч е Дон и той не е предвидил
присъдата на нашата съдба.
В чужбина трудно е, гнетят ни планините...
Душата болно в тези планини кръжи.
Измъчихме се тук в тъга по равнините,
където степ в безкрайния простор лежи...
Ний мислим за родината далечна само,
наяве и насън мечтите ни дели,
в душата ни без нея е тъга голяма,
гръдта се свива все по-скръбно и боли.
Ударения
В ПЛАНИНИТЕ НА КАВКАЗ
Дале́ч наза́д степта́ на До́н отдалечи́ се –
чифли́ци и къшту́рки, се́лишта, земи́...
Люби́мите – жени́, стари́ци и дечи́ца –
на произво́ла на съдба́та са сами́.
Зами́нахме с наде́жда та́йна ско́ро све́тло
с побе́да да се въ́рнем в ро́дния си до́м,
но на врага́ отстъ́пихме Куба́н и До́н;
през планини́ и де́бри сти́гнахме море́то.
И хо́ра, и приро́да против на́с се би́ха:
зеле́ни – та́м отпре́д, черве́ни – по следи́,
наля́во – планини́, гори́ и дъ́жд, и ви́хри,
а вдя́сно бе море́то с хи́ляди беди́.
От вси́чките страни́ ни де́бне ги́бел...
Затво́р плани́нски ся́каш ни събра́...
Дале́ч е До́н и то́й не е предви́дил
присъ́дата на на́шата съдба́.
В чужби́на тру́дно е, гнетя́т ни планини́те...
Душа́та бо́лно в те́зи планини́ кръжи́.
Измъ́чихме се ту́к в тъга́ по равнини́те,
къде́то сте́п в безкра́йния просто́р лежи́...
Ний ми́слим за роди́ната дале́чна са́мо,
ная́ве и насъ́н мечти́те ни дели́,
в душа́та ни без не́я е тъга́ голя́ма,
гръдта́ се сви́ва все́ по-скръ́бно и боли́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Незлобин
В ГОРАХ КАВКАЗА
Далёко позади – остались степи Дона,
Родные хутора, станицы, курени…
Все сердцу близкие: старушки, дети, жёны –
На произвол судьбы осталися одни.
Мы уходили с тайною надеждой вскоре
С победой возвратиться к милым очагам;
Но и Кубань, и Дон мы отдали врагам;
Чрез горы и леса мы добрались до моря.
Восстали против нас и люди, и природа:
Зелёные – навстречу, красные – нам вслед;
Налево – горы, лес, дожди и непогода,
А справа – море тысячи сулит нам бед.
Со всех сторон нам гибель угрожает…
Нам душно, как в тюрьме, в ущельях гор…
Далёко Дон и он теперь не знает, –
Какой выносит рок нам приговор.
Нам душно здесь, в горах, нам тяжко на чужбине…
Душа на волю просится из этих гор.
Истосковались по степям мы, по равнине,
Где бесконечный вкруг тебя лежит простор…
Все наши помыслы о Родине далёкой;
Мечтами мы во сне и наяву о ней;
Страдает без нея душа в тоске глубокой,
И грудь сжимается тоскливей и больней.
21 июня 1920, Северная Таврия
---------------
Руският поет Борис Незлобин (Николай Васильевич Альникин, творчески псевдоним Борис Незлобин) е роден на 30 ноември/12 декември 1898 г. в с. Карнаухов, Донска област. Учи в Новочеркаския политехнически институт, но напуска и се включва в Калединския полк в защита на Дон в Гражданската война. През 1920 г. емигрира в България. Публикува поезия в софийските емигрантски вестници „Казачье слово” и „Казачьи думы”. От 1922 г. живее във Франция. Изкарва курс по висша математика в „Alliance Franсaise”, завършва факултета по естествознание при Парижкия университет (1926 г.) и Геологическия институт към университета в Нанси (1928 г.). От 1929 г. работи като инженер-геолог и главен инженер в звена на рудната и металургичната промишленост в Мароко. Автор е на стихосбирките „Рифмованные кончики” (1960 г.) и „Сполох” (1961 г.). Умира на 28 март 1987 г. в гр. Ница, Франция.