Константин Бальмонт ((15 юни 1867 - 23 декември 1942)
Лебедь (Заводь спит. Молчит вода зеркальная)
http://www.stihi.ru/2001/10/06-518
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ЛЕБЕД
Залив спи. Затихнал в огледалото.
Само там под сянка на камъш,
пее някой, тъжно и трогателно,
от душа, с последен дъх.
Там проплаква лебед на умиране,
той със миналото си шепти,
вечерта в небето, неизстинала,
ту блести и не блести.
От какво така са тъжни жалбите?
От какво вълнува се гръдта?
В този миг душата му желала би
да си върне младостта.
Всичко що живял със наслаждение,
що очаквал той от любовта,
е било едно съновидение,
няма да припламне пак.
Всичко, що било с печат несбъднато,
светъл лебед в песен приюти,
езерото родно, със прискърбие,
молеше да му прости.
Щом звезди далечни заблещукаха
и мъгла разстла се в пустошта,
тази лебедова песен слушаха
и камъшите в нощта.
Пя той, пееше, като умираше,
и предсмъртна беше песента,
пред смъртта, що всичко тя разкриваше,
истината той видя.
1895
Превод: Мария Шандуркова, 11.12.2016 г.
-----------------------------------------
ЗАлив спИ. ЗатИхнал в огледАлото.
САмо тАм под сЯнка на камЪш,
пЕе нЯкой, тЪжно и трогАтелно,
от душА, с послЕден дЪх.
ТАм проплАква лЕбед на умИране,
той със мИналото си шептИ,
вечертА в небЕто, неизстИнала,
тУ блестИ и не блестИ.
От каквО такА са тЪжни жАлбите?
От каквО вълнУва се гръдтА?
В тОзи мИг душАта му желАла би
да си вЪрне младосттА.
ВсИчко щО живЯл със наслаждЕние,
що очАквал тОй от любовтА,
е билО еднО съновидЕние,
нЯма да приплАмне пАк.
ВсИчко, що билО с печАт несбЪднато,
свЕтъл лЕбед в пЕсен приютИ,
Езерото рОдно, със прискЪрбие,
мОлеше да му простИ.
Щом звездИ далЕчни заблещУкаха
и мъглА разстлА се в пустоштА,
тази лЕбедова пЕсен слУшаха
и камЪшите в нощтА.
ПЯ той, пЕеше, като умИраше,
и предсмЪртна бЕше песентА,
пред смърттА, що всИчко тя разкрИваше,
Истината тОй видЯ.
--------------------------------------
ЛЕБЕДЬ
Заводь спит. Молчит вода зеркальная.
Только там, где дремлют камыши,
Чья-то песня слышится, печальная,
Как последний вздох души.
Это плачет лебедь умирающий,
Он с своим прошедшим говорит,
А на небе вечер догорающий
И горит и не горит.
Отчего так грустны эти жалобы?
Отчего так бьётся эта грудь?
В этот миг душа его желала бы
Невозвратное вернуть.
Всё, чем жил с тревогой, с наслаждением,
Всё, на что надеялась любовь,
Проскользнуло быстрым сновидением,
Никогда не вспыхнет вновь.
Всё, на чём печать непоправимого,
Белый лебедь в этой песне слил,
Точно он у озера родимого
О прощении молил.
И когда блеснули звёзды дальние,
И когда туман вставал в глуши,
Лебедь пел всё тише, всё печальнее,
И шептались камыши.
Не живой он пел, а умирающий,
Оттого он пел в предсмертный час,
Что пред смертью, вечной, примиряющей,
Видел правду в первый раз.
1895