Константин Бальмонт
***Он был из тех, на ком лежит печать
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Той носеше във себе си лъчи
от неугасимото страдание,
бе длъжен да проклина и мълчи,
кога звучат акорди в мироздание.
Сред образи, с прозрачен поглед, благ,
сред ангели, във светъл хор запяли,
повтарящи там вечно "Свят, свят, свят", -
той би избухнал в гняв и укорявал.
Блестя във него лъч по-друг, зловещ,
и както факел гря във мрачна доба:
че скръб и стон - от правда са далеч,
макар и красота да има много.
"Отвръща - на сърцето със сърце!"
Той молеше, задъхан от тревоги,
и демони явяваха му се,
за тайните световни да говорят.
Прокле Света, остана вечно сам,
дълбока скръб положи във душата,
но нея в песните си не възпя,
че песните с победите звучаха.
Обичаше в Света той онова,
замлъкналото в мир и приковано:
планински връх, без дъх и без слова,
вълшебната безкрайност, незована.
Светът в нощта с безмълвни светила,
а между тях, рисунки по простора,
кометите, в стремителна стрелба,
и нощен мрак, пронизан с метеори.
И всичко туй, мълчало в робски гнет,
в един момент избухва с мощна сила,
и както сняг в задоблачния свят
се спуска - заплашителна лавина.
1903
Превод: Мария Шандуркова, 12.12.2016 г.
----------------------------------------
Той нОсеше във сЕбе си лъчИ
от неугасИмото страдАние,
бе длЪжен да проклИна и мълчИ,
кога звучАт акОрди в мироздАние.
Сред Образи, с прозрАчен пОглед, блАг,
сред Ангели, във свЕтъл хОр запЯли,
повтАрящи там вЕчно "СвЯт, свят, свЯт", -
той бИ избУхнал в гнЯв и укорЯвал.
БлестЯ във нЕго лЪч по-дрУг, зловЕщ,
и кАкто фАкел грЯ във мрАчна дОба:
че скрЪб и стОн - от прАвда са далЕч,
макАр и красотА да Има мнОго.
"ОтврЪща - на сърцЕто със сърцЕ!"
Той мОлеше, задЪхан от тревОги,
и дЕмони явЯваха му сЕ,
за тАйните светОвни да говОрят.
ПроклЕ СветА, остАна вЕчно сАм,
дълбОка скрЪб полОжи във душАта,
но нЕя в пЕсните си не възпЯ,
че пЕсните с побЕдите звучАха.
ОбИчаше в СветА той оновА,
замлЪкналото в мИр и приковАно:
планИнски врЪх, без дЪх и без словА,
вълшЕбната безкрАйност, незовАна.
СветЪт в нощтА с мълчАщи светилА,
а между тЯх, рисУнки по простОра,
комЕтите, в стремИтелна стрелбА,
и нОщен крАй, пронИзан с метеОри.
И всИчко тУй, мълчАло в рОбски гнЕт,
в едИн момЕнт избУхва с мОщна сИла,
и както снЯг в задОблачния свЯт
се спУска - заплашИтелна лавИна.
----------------------------------
***
Он был из тех, на ком лежит печать
Непогасимо-яркого страданья,
Кто должен проклинать или молчать,
Когда звучат аккорды мирозданья.
Средь ликов, где прозрачен каждый взгляд,
Средь ангелов, поющих светлым хором,
И вторящих свой вечный «Свят, свят, свят», —
Он вспыхнул бы и гневом, и укором.
Нет, в нем сверкал иной зловещий свет,
Как факел он горел на мрачном пире:
Где есть печаль, где стон, там правды нет,
Хотя бы красота дышала в мире.
«Ответа — сердцу, сердцу моему!»
Молил он, задыхаясь от страданья,
И демоны являлися к нему,
Чтоб говорить о тайнах мирозданья.
Он проклял Мир, и вечно-одинок,
Замкнул в душе глубокие печали,
Но в песнях он их выразить не мог,
Хоть песни победительно звучали.
И полюбил он в Мире только то,
Что замерло в отчаяньи молчанья:
Вершины гор, где не дышал никто,
Безбрежность волшебства их без названья.
Ночных светил неговорящий свет,
И между них, с их правильным узором,
Падение стремительных комет,
Провал ночей, пронзенный метеором.
Все то, что, молча, выносив свой гнет,
Внезапной бурей грянет в миг единый,
Как чистый снег заоблачных высот
Стремится вниз — губительной лавиной.
1903
(Из сборник "Только любов")