Раздипля вечерта мъглив воал,
за да обгърне къщи, минувачи.
Потръпващ под измачкан дрипав шал,
снегът остава сам като сираче.
През запотени чакащи стъкла
се взира кръчма – топла ръкавичка.
И в нея сред тютюнева мъгла
душата стихва – приютена птичка.
Клатушка се задъхан автобус
с товар от страсти, куп човешки грижи.
По булеварда с тротоара пуст
премръзнали коли едва се нижат.
Нехае двойка влюбени в студа,
прегръща кипнали мечти, копнежи.
Притихва в зимния си шал градът,
за да сънува бялата надежда…