Празнота...
Когато дойде краят,
всичко онемява.
Птиците прегракват.
Думите застиват.
Става тихо. Много тихо.
Нищо се не чува. И е глухо.
Празно. Пусто е и сиво.
Нищо няма смисъл.
Всичко е различно.
Тъжни стават дните.
Нощите безкрайни.
Слънцето не грее.
Влачат се мъгли.
Рана е сърцето.
Душата я боли...
Когато дойде краят...
EL
05.08.2016г.
Колаж: Иван Станков