Нещо се смълча у мен…
Притихна…
Като мъничка светулка.
Сгуши се в сърцето ми.
Надежда…
И там остана тази нощ.
До съмнало.
А бе гранично време.
Когато бялото пропява.
И пробожда.
Студ е вън. Вее и нарежда.
Ала душицата се моли още…
На надежда.
Нещо се смълча у мен.
Скрих го… На дълбоко.
От бялото.
Опушено до невъзможност.
Докоснеш ли го. Пари.
Но от студ.
Кога душата ти е празна.
И болката те къса дълго.
До жестоко.
В забравеното полувреме.
Между вчера, днес и утре.
Светулката.
Сънува лято с слънчогледи.
Заровила съня за бялото.
Дълбоко.
И заживява в промеждутъка.
На копнеж съмвал дълго.
В лятото.