В гората ми от побелелите коси
като приказка без име се засели.
От старческите болки ме спаси
с мелодии от неповторими трели.
Подари ми част от този час
и в любовта ти ще потъна, без да съжалявам.
Няма никой да е по-щастлив от нас -
от сърцето си последните частици щом ти давам...
03.01.2017 г.
3379 Б.Алекс.
Петр Пенчев