в нощите пътуват сънища
на които не им трябват думи
в тях всичко е подредено
или пък съвсем не е
обмислено и не до там
логично и нелогично
няколко разградени двора
на една единствена улица
в които нещата и лицата
влизат и излизат
разбирайки се безмълвно
само със знаци
за които думите са без значение
изгубили в света им смисъла
на сутринта изгревът
се вмъква в очите ми
и разбирам едва тогава
че сънищата са бледи кухни
в които няма нищо