Александър Блок
Балаган
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
ПЪТУВАЩ ТЕАТЪР
Над черна киша в пътя мрачен
стои, не вдига се мъгла.
Чергило, пъшкайки, се влачи,
театърът ми избелял.
По-блед изглежда Арлекино
във дневен образ, от Перо.
А крие в ъгъл Коломбина
парцали, пъстро облекло...
Пристъпвайте, коне печални!
Актьори, дайте ни творби,
от истината ни банална
да станем тъжни и добри!
В душата тайно ляга плесен,
но нека пеем и скърбим,
че в рая с мойте земни песни
по път отъпкан да вървим.
ноември 1906
Превод: Мария Шандуркова, 02.02.2017
-----------------------------------
Над чЕрна кИша в пЪтя мрАчен
стоИ, не вдИга се мъглА.
ЧергИло, пЪшкайки, се влАчи,
теАтърът ми избелЯл.
По-блЕд изглЕжда АрлекИно
във днЕвен Образ, от ПерО.
А крИе в Ъгъл КоломбИна
парцАли, пЪстро облеклО...
ПристЪпвайте, конЕ печАлни!
АктЬОри, дАйте ни творбИ,
от Истината ни банАлна
да стАнем тЪжни и добрИ!
В душАта тАйно лЯга плЕсен,
но нЕка пЕем и скърбИм,
че в рАя с мойте зЕмни пЕсни
по пЪт отЪпкан да вървИм.
------------------------------
БАЛАГАН
Над черной слякотью дороги
Не поднимается туман.
Везут, покряхтывая, дроги
Мой полинялый балаган.
Лицо дневное Арлекина
Еще бледней, чем лик Пьеро.
И в угол прячет Коломбина
Лохмотья, сшитые пестро...
Тащитесь, траурные клячи!
Актеры, правьте ремесло,
Чтобы от истины ходячей
Всем стало больно и светло!
В тайник души проникла плесень,
Но надо плакать, петь, идти,
Чтоб в рай моих заморских песен
Открылись торные пути.
Ноябрь 1906