Сутрин

Йорданка Радева
утрото си играе
в последната дрямка
на очите ми
светлината се промъква
през миглите
събужда зениците ми
а единствената мисъл
с която ставам сутрин
е чашата с черно кафе
в която виждам твоите устни
с поредната глътка от него
усещам разликата
какво е да си до мен
и когато те няма